ОУ „Стефан Караджа“ е иновативно училище, част от Българската мрежа от училища за здраве в Европа, с богата и вълнуваща история.
То е основано през 1930 г. с цел да се предостави възможност на децата от крайните квартали на Добрич да посещават българско училище. Новото школо се помещавало в двуетажна сграда, построена две години по-рано със средства на Българската царска легия. В долния етаж бил настанен началният курс, а в горния – мъжката гимназия. Радостта на ученици, учители и родители била кратка, защото само пет години след първия училищен звънец румънските власти затворили училището.
Следващите пет години били изключително тежки за българското население на града. Родните училища били затворени, а връщането на Южна Добруджа към пределите на България изглеждало като далечен и невъзможен блян. Септември 1940 г. обаче всичко се променило – между България и Румъния бил подписан Крайовския договор, по чиято сила мечтата на българите станала реалност. Из широките полета на Добруджа се понесъл радостния вик „Добричъ е нашъ!“. Постепенно радостните мигове се увеличили. На 14 октомври 1940 г. след водосвет и манифестация на всички начални училища учебната дейност в нашето училище била възобновена.
Първоначално продължило съвместното съжителство между Началното училище и Мъжката гимназия „Н.В. Цар Борис Трети“. С течение на времето обаче учениците се увеличавали и това довело до разделяне на тези две образователни институция, като Началното училище запазило своята сграда.
В края на 50-те години на ХХ век училището приело за свой патрон покровителя на Добруджа Стефан Караджа.
Новото десетилетие от века било посрещнато от ОУ „Стефан Караджа“ с надежда. Учениците ставали все повече и повече, а сградата – все по-малка и по-малка. През учебната 1967 – 1968 година, само за шест месеца, било направено разширение на сградата. Изграден бил нов трети етаж, който разполагал с четири класни стаи, три кабинета, кинозала и библиотека.